ПОЗИЦИЯТА НА ЕДИН РОДИТЕЛ
15.05.2015Позицията на един родител – за запазването на помощните училища 08:28 | 08 Май 2015 г. Закриват помощните училища
НАЦИОНАЛНА АСОЦИАЦИЯ НА РАБОТЕЩИТЕ В ЦСОП
ГАНКА ВИСАРИОНОВА СЛАВКОВА – ДЕФЕКТОЛОГ
ЧЛЕН НА НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ УЧИЛИЩА „СЪТРУДНИЧЕСТВО”
Позволявам си да изкажа лично мнение относно Позицията на Националната асоциация на ресурсните учители (НАРУ), подкрепена от Национален алианс „Усмихни се с мен“, Национална мрежа за децата, Сдружение „Дете и пространство“ и Център за приобщаващо образование, свързана с Проекта за Закон за предучилищното и училищно образование и по – точно в частта, касаеща помощните училища,със самочувствието на специалист , който за двадесет и пет години трудов стаж е преминал през цялата йерархия на образователната институция и има реален поглед върху случващото се.
След 1989 година по чисто български модел в общественото пространство започнаха да се роят под всякаква форма „Сдружения”, ”Обединения”, ”Фондации”, ”Алианси” и т.н., всички претендиращи за компетентност, явяващи се като спасители в решаването на възникнали проблеми. Истината обаче е, че по-голямата част от тях съществуват с едничката цел – да се усвояват европейски и родни средства и да се създава хаос, и в без това обърканото ни общество. По въпроса за компетентностите обаче може да се спори. В много случаи за съжаление фокусът на общественото внимание се отклонява от основната цел и бива насочен в неправилна посока, от което винаги някой страда. Тъжното е когато този някой се окажe дете / деца.
Възмущението ми е предизвикано от текстове с предложения на въпросните сдружения, свързани с помощните и специалните училища.
Уважаеми Дами и Господа,
Ако някой има право да дава подобни предложения, то това са самите професионалисти, работещи в системата. Кои сте Вие, че имате това самочувствие на всезнаещи и всеможещи? Родителите?!? Нормално е всеки родител да смята,че детето му е уникално и въпреки увреждането ще стане чудо и то ще се излекува. Дай Боже да се случи такова чудо във всяко семейство с увредено дете! Но дали това е възможно? В практиката си съм се срещала с всякакви родители – такива, които съвсем реално определят проблема на детето си, съдействат с всякакви средства на специалния педагаг и резултатите са блестящи. Има обаче и родители, които сякаш не проумяват истината за детето си и са постоянно недоволни от учителите, от системата и от целия свят смятайки, че не се прави необходимото, че то може много повече от това. В тези случаи най-потърпевшо е детето, което си остава объркано за цял живот. Ресурсните учители – та нали, уважаеми колеги, преди да се създадат Центровете за ресурсно подпомагане, повечето от Вас бяха част от екипите на специалните училища? Кое Ви накара изведнъж да промените позицията си относно ползата от тези училища за децата с увреждане? Може би факта, че откакто са създадени въпросните Ресурсни центрове не могат да намерят своето място под слънцето?! А като се замисля колко милиони левове изразходи държавата за един меко казано неуспешен експеримент. Твърдя го с оглед оплакванията на много родители на интегрирани деца и последвалата реинтеграция на част от тези деца. Не отричам факта, че измежду вас има прекрасни специалисти, но работейки по тази система и с ръководители, които се занимават с чуждите проблеми, а не със собствените си, искрено ви съчувствам. Национален алианс „Усмихни се с мен – от Устава е видно, че целите на сдружението са благородни, но дали методите наистина са насочени към доброто на децата с увреждане и техните семейства? Зад изказаните предложения аз не виждам мнението на професионалистите, които ежедневно, ежечасно, години наред работят с деца с увреждания, а само на объркани родители, които могат да бъдат лесно манипулирани от ръководството, чиито цели най-вероятно се разминават с тези на членската маса. Оставям без коментар останалите присъединени към позицията.
Ето моят отговор Господа,към Вашата позиция:
Господа, виждам че в бъдещите си функции сте си заложили „оценка на работата на специалните педагози, оценка и външен контрол на индивидуалните планове и програми”, които те изготвят и други контролни функции. Бих изпитала неудобство да се самопредлагам за неща, които по всичко личи не са от моята компетентност. Явно няма достатъчно работа за вас та си търсите такава. Работният вариант до който достигна екипът на г-жа Милена Дамянова и Управителния съвет на Сдружението на специалните училища се е опитал да отговори по най-добрия начин на необходимостта от промяна на помощните училища и предоставяне на децата с увреждане най-доброто като алтернативи за обучение и възпитание:
Кажете ми,Господа, не е ли това най-доброто за децата с увреждане? Сигурно могат да се измислят още много варианти, да има безкрайно много предложения във всякакви посоки, но идеята е да се тръгне от някъде в правилната посока, защото истината е, че помощните училища изостанаха във времето с реформирането си, но не по причини некомпетентност на работещите в тях, а защото Държавата в лицето на МОН ги остави последни в списъка с реформи. Въпреки това ние не престанахме да повишаваме своята професионална квалификация, да поддържаме връзки с наши колеги от чужбина, от където да черпим информация и практически опит и сами без ничия подкрепа да изпреварваме законодателството, реформирайки се. Смело мога да кажа, че помощните училища са истинска школа за професионални педагози не само за работа с деца с увреждане , но и деца в норма,които имат временен педагогически проблем.Защото, който умее да промени света на едно дете с увреждане и да го накара да се чувства пълноценно, той няма проблеми с всички останали деца.
Пловдив Ганка Славкова