ПРОФЕСИОНАЛНА ПОЗИЦИЯ

ПРОФЕСИОНАЛНА ПОЗИЦИЯ

Коментарите са изключени за ПРОФЕСИОНАЛНА ПОЗИЦИЯ

ОТ СПЕЦИАЛНАТА ПЕДАГОГИКА КЪМ ИЗКУСТВОТО НА ШАМАНА

 

ДО
ГОСПОЖА МИЛЕНА ДАМЯНОВА
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯТА ПО ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА В 43 НС

КОПИЕ:

ДО
ГОСПОДИН БОРИСЛАВ ВЕЛИКОВ
ГОСПОЖА КОРНЕЛИЯ МАРИНОВА
ГОСПОЖА МАРИАНА ГЕОРГИЕВА-БЕНЧЕВА
ГОСПОДИН МИЛЕН МИХОВ
ГОСПОЖА БОЙКА МАРИНСКА
ГОСПОДИН БЮНЯМИН ХАСАН
ГОСПОДИН ВАЛЕРИ ЖАБЛЯНОВ
ГОСПОЖА ГАЛЯ ЗАХАРИЕВА
ГОСПОЖА ИРЕНА КОЦЕВА
ГОСПОДИН КРАСИМИР БОГДАНОВ
ГОСПОЖА КРАСИМИРА АНАСТАСОВА
ГОСПОДИН ЛЮТВИ МЕСТАН
ГОСПОЖА МАРИАНА ТОДОРОВА
ГОСПОЖА МАРИАНА БОЯДЖИЕВА
ГОСПОЖА СНЕЖАНА ДУКОВА
ГОСПОДИН СТАНИСЛАВ СТАНИЛОВ
ГОСПОДИН СТЕФАН КЕНОВ
ГОСПОЖА СТЕФАНИ МИХАЙЛОВА
ГОСПОДИН СТОЯН МИРЧЕВ

ЧРЕЗ
НАЦИОНАЛНО СДРУЖЕНИЕ НА УЧИТЕЛИТЕ ОТ СПЕЦИАЛНИТЕ УЧИЛИЩА – „СЪТРУДНИЧЕСТВО“ (НСУСУ)

ПРОФЕСИОНАЛНА ПОЗИЦИЯ:
ОТ СПЕЦИАЛНАТА ПЕДАГОГИКА КЪМ ИЗКУСТВОТО НА ШАМАНА

НА
СПЕЦИАЛНИТЕ ПЕДАГОЗИ, ПСИХОЛЗИТЕ, ЛОГОПЕДИТЕ, ВЪЗПИТАТЕЛИТЕ, АРТ- И КИНЕЗИТЕРАПЕВТИТЕ
 ОТ ІV ПОМОЩНО УЧИЛИЩЕ ИНТЕРНАТ „ПРОФ. ДИМИТЪР КАЦАРОВ“  ГРАД СОФИЯ

 

 

УВАЖАЕМА ГОСПОЖО ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,

Повод да представим на Вашето внимание нашата професионална позиция са текстове с предложения на Националната асоциация на ресурсните учители (НАРУ)от 19.04.2015 г., подкрепена от Национален алианс „Усмихни се с мен“, Национална мрежа за децата, Сдружение „Дете и пространство“ и Център за приобщаващо образование, с които – за пореден път – се прави опит да бъдат съхранени в системата на българското образование под някаква форма ресурсните центрове.

А те, нека кажем истината, която всички знаят, но малцина казват наглас, са една система, която присъства в общообразователното училище неубедително. В повечето училища ресурсните учители работят с децата със СОП веднъж седмично по един или по два часа. Тук е мястото да питаме как се осъществява образованието на учениците в процес на интеграция/включващо/приобщаващо обучение/образование например в прогимназиалния и гимназиалния етап на обучение. Очевидно е, че просвещенският енциклопедизъм – характерен феномен на българския ранновъзрожденски образователно-възпитателен период е на път да се завърне в началотo на XXI век при колегите ресурсни учители.

Още повече че НАРУ и някои родителски организации (НПО) предлагат да не се взема предвид медицинската експертиза и диагнозата, защото те са, по тяхно виждане, подстъпът към „дискриминация и принудителна образователна сегрегация“. Оттук следва, че – наред с помощните училища – следва да бъдат закрити и детските психиатрични кабинети, защото – според философията на Председателя на НАРУ и неговите съмишленици – здравословното състояние на децата със специални образователни потребности няма вече да се нуждае от мониторинга на медицински специалисти по генетика, редки заболявания, неврология, психиатрия, диетология, кардиология и т. н. А това, че като не познаваме или нямаме достатъчно медицинска информация за детето, можем неволно да го поставим в ситуация, която застрашава живота и здравето му, се премълчава, игнорира, не се взема под внимание. На родителите обаче – според същата философия – трябва да е пределно ясно, че всички деца са с равни възможности, у всяко от тях има таланти, всяко от тях на определен етап от житейския си път ще преодолее заболяването, ще положи държавните си зрелостни изпити и т. н. и т. н. А за да не се случва това до днес – виновно е помощното училище!

Нашето професионално мнение обаче настоява, че медицинските изследвания се правят със стандартизирана и апробирана диагностика. Те – освен че представят актуалното здравословно състояние на детето – определят и вярната посока на работа в конкретната ситуация (образователна и/или житейска) и спестява време на работещите с него специалисти, изключвайки работа на принципа „проба-грешка“. То е условието, без което не може да бъде осигурена както качествена грижа за детето, така и подходящ учебен план за неговото училищно обучение. Когато не познаваме или нямаме достатъчно медицинска информация, можем да го поставим в ситуация, която да е рискова за живота и здравето му. Напр. дете с епилепсия, за която специалистите не знаят (или дори да знаят, но да не са в течение на динамиката на състоянието му) могат да предложат стимул, който да предизвика епилептичен припадък.

В текста на НАРУ се твърди, че „СОП е сборно понятие на цялото съзвездие от  медицински диагнози. Нещо като огромен чадър, под който са събрани необучаемите деца за удобство на образователната система. Необучаеми, защото имат диагноза, а не защото не могат“.

В отговор на горе написаното ще кажем, че в специалната педагогика не се използва терминът „необучаеми деца“ от 1994 г., т. е. всяко дете може да получи приемливо ниво на знание съобразно своите възможности, които могат да бъдат както образователни, така и социално-битови (Декларация, Саламанка 1994 г.).

В тази връзка ще кажем още, че авторите на текста – НАРУ и техните съмишленици, влизайки в образователния дебат, що се отнася до образованието на деца и ученици със специални образователни потребности, си служат с лъжливи метафори. Очевидно е, че те или не знаят (което е непрофесионално), или премълчават съществуването на одобрените от МОН „Рамкови учебни програми по учебни предмети от културно-образователни области за ученици с умствена изостаналост и множество увреждания“. Така че над децата и учениците със специални образователни потребности не стои престъпно разперен чадърът на второто „качество ДОИ“. Напротив, всички ние – специалните педагози, психолозите, логопедите, възпитателите, арт- и кинезитерапевтите – споделяме общата отговорност спрямо децата със затруднено функциониране (включително деца без реч), за да могат да усвоят те начини на комуникация, достъпни за тях, и да могат да ги пренесат в по-широка социална среда.

Въз основа на цитираните по-горе „Рамкови учебни програми” за всяко дете/ученик се изготвя индивидуална образователна  програма, съобразена с индивидуалните му възможности и потребности. В нея се отразяват ресурсите на детето/ученика и се набелязват най-подходящите подходи и методи за тяхното развитие. Индивидуалната образователна програма е гъвкава и отчита всички успехи и предизвикателства пред конкретното дете.  Периодично училищният екип дава становище за развитието на ученика и формата, под която ще продължи неговото обучение.

Интересна обаче е т. ІІ от изразената „ОБЩА ПОЗИЦИЯ“ на четирите неправителствени организации и придружаващата я схема. Тази т. ІІ, уважаеми госпожи и господа народни представители, е едно според нас твърде нескромно самопредлагане за участие в някаква национална агенция, която трябва да се открие в интерес на ресурсните центрове. В последните няколко десетилетия сме се нагледали на подобни опити за омаловажаване на структури и звена в образователната ни система, които години наред са работили успешно (специалните училища), за да се създаде нещо ново за „наши“ хора, може и нефункционално. И винаги са се намирали комбинатори, чиято единствена цел е лична. Тъкмо затова категорично не сме съгласни отговорността за първичната оценка на образователните потребности, както и регулярните оценки да се извършват от РЦРП. Първичната оценка е продължителен процес и е необходимо да се извършава от екипа, който работи с детето в момента и ще продължи да осъществява неговото обучение. Добре е НПО-тата да не надхвърлят етичната мяра и да не се вживяват в образа на шаман, като чертаят пред децата с увреждания и техните родители пътя на разтърсващите духовни и емоционални приключения. Струва ни се, че идеите на Майкъл Харнър не са препоръчителни, когато иде реч за съдбата на тези деца.

В проекта за Закон за предучилищното и училищното образование водеща е една друга идея – идеята за автономност на учебните заведения. Тя противостои на схемата, която финализира текста на т. нар. ОБЩА ПОЗИЦИЯ. Тя е и ключът да бъде разбрано желанието на НПО-тата за даване на статут на РЦРП за пълен контрол върху приема на заявления от родители, обработването им и оценяването на образователните потребности на детето, насочването към образователна среда, както и контрол върху учебния процес и качеството на специалната подкрепа.  Водещи ли са за шаманите парите, и къде остават потребностите на децата с увреждания?

В заключение ще кажем, че категорично не сме съгласни РЦРП да:

  • Приемат заявления на родители за обучение в специалните центрове и училища и да изготвят оценките на потребностите на децата и учениците.
  • Изготвят план, осъществяват наблюдение и регулярни оценки на резултатите от обучението и подкрепата в специалните центрове (помощните училища в евентуалната им нова роля съгласно предложенията към Проектозакона за предучилищно и училищно образование) и училища.
  • Наблюдение и насочване към други налични услуги в общността.

Много наблюдаващи, малко работещи!

В специалните училища работим с децата ежедневно, целодневно и в техен интерес. И сега при нас детето е в центъра на образователния процес.

Къде е то (детето) в предложенията на НАРУ и НПО-тата? Когато нямат експертизата да работят с децата, си проектират мониторинг, което е по-лесно и в работен и във финансов план. Звучи и някак по-престижно, нали!

 

28.04.2015г.                                                             От педагогическия екип на IV ПУИ „Проф. Димитър Кацаров“

Подобни

Заявление за членство

Следвайте ни

За нас

Национално сдружение на учителите от специалните училища – „СЪТРУДНИЧЕСТВО“ (НСУСУ), е сдружение с нестопанска цел, в което участват национално представени специални училища.

Back to Top